Fabiana (Галя Николова)
216 821
16 дек. 2017 г., 18:38  

По пътеката стръмна 

  Поэзия » Другая
1162 1 4

Моят свят - пропукана делва,

бавно всичко от нея оттича...

Колко приятели свиха платна,

в свойта черупка се скриха.

Пърха денят в зной или студ,

тъй обрулен и сух, неприличен.

Някой уж случайно отваря врата,

колко странно, дори на шейсет

как подхвърча сърцето,

Кратък миг, после трясък -

и пада резето. Животът изтича,

свива в плитка тънко въже

и безмилостно стиска -

дори и да викаш неистово: "НЕ!"

И е тъмно и страшно

по пътеката стръмна.

© Галя Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??