По пътеката стръмна
Моят свят - пропукана делва,
бавно всичко от нея оттича...
Колко приятели свиха платна,
в свойта черупка се скриха.
Пърха денят в зной или студ,
тъй обрулен и сух, неприличен.
Някой уж случайно отваря врата,
колко странно, дори на шейсет
как подхвърча сърцето,
Кратък миг, после трясък -
и пада резето. Животът изтича,
свива в плитка тънко въже
и безмилостно стиска -
дори и да викаш неистово: "НЕ!"
И е тъмно и страшно
по пътеката стръмна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
Благодаря, Марги!
