Fabiana (Галя Николова)
216 821
16.12.2017 г., 18:38 ч.  

По пътеката стръмна 

  Поезия » Друга
1156 1 4

Моят свят - пропукана делва,

бавно всичко от нея оттича...

Колко приятели свиха платна,

в свойта черупка се скриха.

Пърха денят в зной или студ,

тъй обрулен и сух, неприличен.

Някой уж случайно отваря врата,

колко странно, дори на шейсет

как подхвърча сърцето,

Кратък миг, после трясък -

и пада резето. Животът изтича,

свива в плитка тънко въже

и безмилостно стиска -

дори и да викаш неистово: "НЕ!"

И е тъмно и страшно

по пътеката стръмна.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??