Моят свят - пропукана делва,
бавно всичко от нея оттича...
Колко приятели свиха платна,
в свойта черупка се скриха.
Пърха денят в зной или студ,
тъй обрулен и сух, неприличен.
Някой уж случайно отваря врата,
колко странно, дори на шейсет
как подхвърча сърцето,
Кратък миг, после трясък -
и пада резето. Животът изтича,
свива в плитка тънко въже
и безмилостно стиска -
дори и да викаш неистово: "НЕ!"
И е тъмно и страшно
по пътеката стръмна.
© Галя Николова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря, Марги!