Fabiana (Галя Николова)
216 821
Dec 16, 2017, 6:38 PM  

По пътеката стръмна 

  Poetry » Other
1187 1 4

Моят свят - пропукана делва,

бавно всичко от нея оттича...

Колко приятели свиха платна,

в свойта черупка се скриха.

Пърха денят в зной или студ,

тъй обрулен и сух, неприличен.

Някой уж случайно отваря врата,

колко странно, дори на шейсет

как подхвърча сърцето,

Кратък миг, после трясък -

и пада резето. Животът изтича,

свива в плитка тънко въже

и безмилостно стиска -

дори и да викаш неистово: "НЕ!"

И е тъмно и страшно

по пътеката стръмна.

© Галя Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??