По пътеки познати вървиш ...
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
По пътеки познати вървиш,
обхождаш всяко кътче там.
Съзерцаваш, тихо шептиш,
това, което аз отдавна знам.
Езера две, потапяш се плах,
лъкатушат рекички солени,
ято птички пърхат над тях,
топлина в две зеници засмени.
Аленеят две топли страни,
огнени пламъци танцуват.
Близостта ти ги пали, гори,
със нежността си вълнуват.
И по пътя ти продължаваш,
плътни устни тихо те зоват,
а до тях щом се доближаваш
намираш пристан, топъл кът.
Ала после отново тръгваш
елексирът от устните взел,
сред топла мекота потъваш
розовината им в длани поел.
Опиянението надолу те вика
замираш, докосваш страстно,
обхождаш, трепетно блика
възбуда в най-тайното място.
Цял потапяш се, страстна клада,
във вените пулсира кръв, горят.
Ярък миг, достигнал до наслада,
трепет и ухание на розов цвят.
(а)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
