По пътеки познати вървиш ...
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
По пътеки познати вървиш,
обхождаш всяко кътче там.
Съзерцаваш, тихо шептиш,
това, което аз отдавна знам.
Езера две, потапяш се плах,
лъкатушат рекички солени,
ято птички пърхат над тях,
топлина в две зеници засмени.
Аленеят две топли страни,
огнени пламъци танцуват.
Близостта ти ги пали, гори,
със нежността си вълнуват.
И по пътя ти продължаваш,
плътни устни тихо те зоват,
а до тях щом се доближаваш
намираш пристан, топъл кът.
Ала после отново тръгваш
елексирът от устните взел,
сред топла мекота потъваш
розовината им в длани поел.
Опиянението надолу те вика
замираш, докосваш страстно,
обхождаш, трепетно блика
възбуда в най-тайното място.
Цял потапяш се, страстна клада,
във вените пулсира кръв, горят.
Ярък миг, достигнал до наслада,
трепет и ухание на розов цвят.
(а)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
