Feb 18, 2007, 8:40 PM

По пътеки познати вървиш ...

  Poetry
940 0 23

The work is not suitable for people under 18 years of age.

По пътеки познати вървиш,

обхождаш всяко кътче там.

Съзерцаваш, тихо шептиш,

това, което аз отдавна знам.

 

Езера две, потапяш се плах,

лъкатушат рекички солени,

ято птички пърхат над тях,

топлина в две зеници засмени.

 

Аленеят две топли страни,

огнени пламъци танцуват.

Близостта ти ги пали, гори,

със нежността си вълнуват.

 

И по пътя ти продължаваш,

плътни устни тихо те зоват,

а до тях щом се доближаваш

намираш пристан, топъл кът.

 

Ала после отново тръгваш

елексирът от устните взел,

сред топла мекота потъваш

розовината им  в длани поел.

 

Опиянението надолу те вика

замираш, докосваш страстно,

обхождаш, трепетно блика 

възбуда в най-тайното място.

 

Цял потапяш се, страстна клада,

във вените пулсира кръв, горят.

Ярък миг, достигнал до наслада,

трепет и ухание на розов цвят.

 

(а)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светлана благодаря ти мила, от сърце,
    сякаш думите душата галят със перце.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Присъединявам се към мнението на Вили!!!
  • Вили коментара ти ме кара да се изчервявам,
    дори повече и от точката която си поставих.
    Много ти благодаря за думите приятелю.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Защо, Етчи да не е подходящо? Това очарователно твое нещо, трябва да се прочете от всеки! За са разберат тайнството и очарованието на Любовта от тези стихове, а не от улицата или телевизионните канали!
  • Благодаря Вероника и Христо.

    Поздрав и усмивка за вас.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...