7 июл. 2024 г., 06:23

По пътя 34

382 0 0

      П О П Ъ Т Я 34

 

Поезията е изкуство дарено за всички,

но нейният прочит е конкретен за всекиго,

за едни одежди Мистични съблича,

на други Суетата им бива навехната.

 

Погледнали се за миг в нейното огледало,

някои бягат далече,уплашени от това,

което дълго и упорито в тях е лежало

и Живота им е направлявало без слова.

 

Други,за пръв път приветстват себе си,

припознали в героите собствени чувства,

усетили моща на вълните под високите гребени,

отхвърлили на Живота си фалшивото русло.

 

04.06.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...