Jul 7, 2024, 6:23 AM

По пътя 34

  Poetry » Other
377 0 0

      П О П Ъ Т Я 34

 

Поезията е изкуство дарено за всички,

но нейният прочит е конкретен за всекиго,

за едни одежди Мистични съблича,

на други Суетата им бива навехната.

 

Погледнали се за миг в нейното огледало,

някои бягат далече,уплашени от това,

което дълго и упорито в тях е лежало

и Живота им е направлявало без слова.

 

Други,за пръв път приветстват себе си,

припознали в героите собствени чувства,

усетили моща на вълните под високите гребени,

отхвърлили на Живота си фалшивото русло.

 

04.06.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...