7.07.2024 г., 6:23

По пътя 34

376 0 0

      П О П Ъ Т Я 34

 

Поезията е изкуство дарено за всички,

но нейният прочит е конкретен за всекиго,

за едни одежди Мистични съблича,

на други Суетата им бива навехната.

 

Погледнали се за миг в нейното огледало,

някои бягат далече,уплашени от това,

което дълго и упорито в тях е лежало

и Живота им е направлявало без слова.

 

Други,за пръв път приветстват себе си,

припознали в героите собствени чувства,

усетили моща на вълните под високите гребени,

отхвърлили на Живота си фалшивото русло.

 

04.06.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...