15 нояб. 2007 г., 15:07

По пътя 

  Поэзия
739 0 12

 

Ще хвана късния влак
и ще замина за Никъде.
А в стария пътен сак
ще напъхам годинките -

моите щатни гримьори,
светли и мрачни свидетели
на рождества и позори,
мои палачи и благодетели.

И не от старост ще ги забравя
на някоя гара в бюфета,
а от любов ще им оставя
бирата и двете кюфтета

и ще си тръгна невидим
и Никой, като никога,
като морето невинен,
в което се любят звездите.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??