Ще хвана късния влак
и ще замина за Никъде.
А в стария пътен сак
ще напъхам годинките -
моите щатни гримьори,
светли и мрачни свидетели
на рождества и позори,
мои палачи и благодетели.
И не от старост ще ги забравя
на някоя гара в бюфета,
а от любов ще им оставя
бирата и двете кюфтета
и ще си тръгна невидим
и Никой, като никога,
като морето невинен,
в което се любят звездите.
© Владимир Владимиров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
