По пътя
Ще хвана късния влак
и ще замина за Никъде.
А в стария пътен сак
ще напъхам годинките -
моите щатни гримьори,
светли и мрачни свидетели
на рождества и позори,
мои палачи и благодетели.
И не от старост ще ги забравя
на някоя гара в бюфета,
а от любов ще им оставя
бирата и двете кюфтета
и ще си тръгна невидим
и Никой, като никога,
като морето невинен,
в което се любят звездите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимиров Всички права запазени
