3 дек. 2010 г., 13:03

По пътя на мечтата...

970 0 1

                                                            По пътя на мечтата...

Ще замина някъде далеч,
някъде на край света
и ще зачакам заветния си час
фотограф известен да стана аз.

Със спомени красиви
снимките изпълвам аз
и усмивките на хората
грейват завчас.

Фотограф известен ставам аз
и за миг навред признат съм пак.

Пращат ми покани всеки час,
ала чудя се аз
коя е - моят златен шанс
в известност и слава 
да изпадна аз.

Старите приятели добри
подкрепят ме с две ръце
и тихичко прошепват
на ушенце те:
"Фотограф известен си, но приятелите стари не забравяй ти!"

Семейството ми, скъпо
гордее се с мен,
че мечтата ми огромна
в реалност се превърна,
но и те прошепват ми:
"Фотограф известен си, но повече семейството обичай ти!"

Фотограф известен станах аз,
препятствията тежки като детска игра решавах аз,
но старите приятели добри
и семейството ми скъпо
с вяра ме дариха
и с любовен белег сърцето ми плениха!

Фотограф известен станах аз
и навред всепризнат съм пак! 

                                                                                             Калина Петкова
                                                                                              (03.12.2010)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...