Dec 3, 2010, 1:03 PM

По пътя на мечтата...

  Poetry
965 0 1

                                                            По пътя на мечтата...

Ще замина някъде далеч,
някъде на край света
и ще зачакам заветния си час
фотограф известен да стана аз.

Със спомени красиви
снимките изпълвам аз
и усмивките на хората
грейват завчас.

Фотограф известен ставам аз
и за миг навред признат съм пак.

Пращат ми покани всеки час,
ала чудя се аз
коя е - моят златен шанс
в известност и слава 
да изпадна аз.

Старите приятели добри
подкрепят ме с две ръце
и тихичко прошепват
на ушенце те:
"Фотограф известен си, но приятелите стари не забравяй ти!"

Семейството ми, скъпо
гордее се с мен,
че мечтата ми огромна
в реалност се превърна,
но и те прошепват ми:
"Фотограф известен си, но повече семейството обичай ти!"

Фотограф известен станах аз,
препятствията тежки като детска игра решавах аз,
но старите приятели добри
и семейството ми скъпо
с вяра ме дариха
и с любовен белег сърцето ми плениха!

Фотограф известен станах аз
и навред всепризнат съм пак! 

                                                                                             Калина Петкова
                                                                                              (03.12.2010)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...