3.12.2010 г., 13:03

По пътя на мечтата...

966 0 1

                                                            По пътя на мечтата...

Ще замина някъде далеч,
някъде на край света
и ще зачакам заветния си час
фотограф известен да стана аз.

Със спомени красиви
снимките изпълвам аз
и усмивките на хората
грейват завчас.

Фотограф известен ставам аз
и за миг навред признат съм пак.

Пращат ми покани всеки час,
ала чудя се аз
коя е - моят златен шанс
в известност и слава 
да изпадна аз.

Старите приятели добри
подкрепят ме с две ръце
и тихичко прошепват
на ушенце те:
"Фотограф известен си, но приятелите стари не забравяй ти!"

Семейството ми, скъпо
гордее се с мен,
че мечтата ми огромна
в реалност се превърна,
но и те прошепват ми:
"Фотограф известен си, но повече семейството обичай ти!"

Фотограф известен станах аз,
препятствията тежки като детска игра решавах аз,
но старите приятели добри
и семейството ми скъпо
с вяра ме дариха
и с любовен белег сърцето ми плениха!

Фотограф известен станах аз
и навред всепризнат съм пак! 

                                                                                             Калина Петкова
                                                                                              (03.12.2010)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...