9 дек. 2020 г., 18:55

По пътя ти вървя

464 1 2

 

На Пети

Исках да надникна във душата ти

и мисля, че донякъде успях.

Мила моя, тръгнала нанякъде,

до тебе, все по пътя ти вървя.

 

Синът ми – твоят татко си отиде…

Една звездица в тебе не блести.

Все търсиш го там, някъде в тълпите –

сравняваш, другите изхвърляш ти.

 

Тревожа се, че искаш да откриеш

пак той отнякъде да долети

и щастието само в него виждаш,

а време е сама да полетиш.

 

Изправям те – със теб и аз съм права.

Една на друга вдъхваме мечти.

Огньове палим и гори жарава.

Пространство имаш, хайде полети!

 

Ще гледам твоя полет и ще пиша

най-хубавите стихове за теб!

Ще бъда, ще ме има и ще дишам,

щом огъня ти дадох занапред!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбоко и разтърсващо. Когато някой гледа полета ти, няма как да не е красив. Поздрави.
  • Трудно ми е да коментирам. Има болка... но има и надежда.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...