По пътя ти вървя

9.12.2020 г., 18:55 ч.

Поезия

297 1 2

На Пети

Исках да надникна във душата ти

и мисля, че донякъде успях.

Мила моя, тръгнала нанякъде,

до тебе, все по пътя ти вървя.

Синът ми – твоят татко си отиде…

Една звездица в тебе не блести.

Все търсиш го там, някъде в тълпите –

сравняваш, другите изхвърляш ти.

Тревожа се, че искаш да откриеш

пак той отнякъде да долети

и щастието само в него виждаш,

а време е сама да полетиш.

Изправям те – със теб и аз съм права.

Една на друга вдъхваме мечти.

Огньове палим и гори жарава.

Пространство имаш, хайде полети!

Ще гледам твоя полет и ще пиша

най-хубавите стихове за теб!

Ще бъда, ще ме има и ще дишам,

щом огъня ти дадох занапред!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Plevel (Силвия Илиева)

2020-12-10T20:14:19+02:00

Дълбоко и разтърсващо. Когато някой гледа полета ти, няма как да не е красив. Поздрави.
agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2020-12-09T19:03:49+02:00

Трудно ми е да коментирам. Има болка... но има и надежда.