9.12.2020 г., 18:55

По пътя ти вървя

460 1 2

 

На Пети

Исках да надникна във душата ти

и мисля, че донякъде успях.

Мила моя, тръгнала нанякъде,

до тебе, все по пътя ти вървя.

 

Синът ми – твоят татко си отиде…

Една звездица в тебе не блести.

Все търсиш го там, някъде в тълпите –

сравняваш, другите изхвърляш ти.

 

Тревожа се, че искаш да откриеш

пак той отнякъде да долети

и щастието само в него виждаш,

а време е сама да полетиш.

 

Изправям те – със теб и аз съм права.

Една на друга вдъхваме мечти.

Огньове палим и гори жарава.

Пространство имаш, хайде полети!

 

Ще гледам твоя полет и ще пиша

най-хубавите стихове за теб!

Ще бъда, ще ме има и ще дишам,

щом огъня ти дадох занапред!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбоко и разтърсващо. Когато някой гледа полета ти, няма как да не е красив. Поздрави.
  • Трудно ми е да коментирам. Има болка... но има и надежда.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...