Удавих се във мъртвите морета,
а залезът последен беше цял.
Погребан шум от чезнещи полета,
една нарочност - свят като парцал...
А колко малко исках да съм жив
и как безропотно се подчинявах.
Крещях на воля - бях щастлив
(раздавах болка, с нея притежавах)...
И тя дойде - летално престаряла,
със бяла рокля - сенки под очите.
Смъртта е силна, защото е видяла
страха в ръцете - болата в сълзите... ...