KLAAS (Валери Янев)
33 128
16.04.2008 г., 10:51 ч.

ПО-себе си... 

  Поезия » Философска
937 0 21
 

Удавих се във мъртвите морета,

а залезът последен беше цял.

Погребан шум от чезнещи полета,

една нарочност - свят като парцал...

 

А колко малко исках да съм жив

и как безропотно се подчинявах.

Крещях на воля - бях щастлив

(раздавах болка, с нея притежавах)...

 

И тя дойде - летално престаряла,

със бяла рокля - сенки под очите.

Смъртта е силна, защото е видяла

страха в ръцете - болата в сълзите...

 

С ръка показа ми белязани пътеки,

зарадва се на моята безбожност

и каза тихо - "знаеш ли, че всеки

е бог и дявол - право на възможност"...

 

И тръгнах през съдбата си отречен,

по пътя си намерих всички белези.

На гроба си написах - безпогрешен,

след мене вятъра написа ме - по-себе си...

© Валери Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??