ПО-себе си...
Удавих се във мъртвите морета,
а залезът последен беше цял.
Погребан шум от чезнещи полета,
една нарочност - свят като парцал...
А колко малко исках да съм жив
и как безропотно се подчинявах.
Крещях на воля - бях щастлив
(раздавах болка, с нея притежавах)...
И тя дойде - летално престаряла,
със бяла рокля - сенки под очите.
Смъртта е силна, защото е видяла
страха в ръцете - болата в сълзите...
С ръка показа ми белязани пътеки,
зарадва се на моята безбожност
и каза тихо - "знаеш ли, че всеки
е бог и дявол - право на възможност"...
И тръгнах през съдбата си отречен,
по пътя си намерих всички белези.
На гроба си написах - безпогрешен,
след мене вятъра написа ме - по-себе си...
© Валери Янев All rights reserved.
