8 дек. 2013 г., 10:49

По стъпките на лятото

936 0 1

Стъпалата ти потъват в мекия пясък.

Оставят отпечатъци по морския бряг,

които бързо биват заличени,

изтрити от бурните вълни.

Вълните.

Те се разбиват силно, целите в пяна.

Яростни. Непреодолими. Безкрайни.

Отброяват последните летни мигове.

Чайките крещят пронизително.

Прехвърчат ниско над водата

или търсят трохи в пясъка.

Слънцето.

Бавно слиза към хоризонта, за да се слее с него,

разливайки се като топъл мед по морската шир.

Огрява небето с меките си изгарящи цветове,

запалва го отвътре и отвън,

изпепелява го и след това се скрива.

Избягва. Неусетно изчезва.

А ти стоиш там.

Замрял.

Неможейки да отлепиш очи.

Пленен от картината на умиращото слънце,

шедьовър на поредния художник,

дръзнал да облее небето с кървави цветове.

И се питаш, непроумявайки,

как въобще е посмял да го стори?

Как е посмял да го изпепели?

Целия свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...