Lostress (Слънчево момиче)
20 8
26 нояб. 2005 г., 18:07

По това време на годината 

  Поэзия
903 0 4
Дойде есента, а с нея и зимата, Господи,
това е нашето време от годината.
Това са нашите спомени,
дошли с капещите листа от дърветата.
Нашите мечти валят
с белите снежинки...

Наближава Коледа и все повече спомени идват...
А вече с теб не се познаваме.
Нашето време от годината е,
а сякаш не се забелязваме...
И всички са с лица засмени,
само ти и аз мълчим,
защото спомени напират...
Това време на годината, ах, това време...
Хората стават по-близки и добри,
защото Коледа е... но не и аз и ти.
Ние ставаме по-чужди и далечни
един към друг, нали?
Защото споменът живее в нас...

Помниш, нали, как двама безмълвни
крачехме по белия и пухкав сняг...
Как по това време на годината
се смеехме и мечтаехме пак и пак...
Как чакахме пролетта да събуди всичко,
да ни сближи, а тя... всъщност ни раздели.

Помниш ли... нашето време от годината,
с нашият сняг отразяващ светлината...
Помниш ли... как след кратката есенна раздяла,
Коледа неусетно ни бе събрала...
Помниш, нали? Затова мълчиш и
отминаваш с поглед във земята...
Защото знаеш ти, знам и аз -
няма го онова красиво чувство между нас...

С друга гледаш светлината на снега,
а със друг чакам аз пролетта...
На Коледа някога нова вяра се е родила,
а сега нашата любов, вярата наша умира...

По това време на годината...
                         помниш ли?...


12.`03г. на marmy, мъжът с най-красивите зелени очи

© Слънчево момиче Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??