26.11.2005 г., 18:07

По това време на годината

1.2K 0 4
Дойде есента, а с нея и зимата, Господи,
това е нашето време от годината.
Това са нашите спомени, дошли с капещите листа от дърветата.
Нашите мечти валят
с белите снежинки...

Наближава Коледа и все повече спомени идват...
А вече с теб не се познаваме.
Нашето време от годината е,
а сякаш не се забелязваме...
И всички са с лица засмени,
само ти и аз мълчим,
защото спомени напират...
Това време на годината, ах, това време...
Хората стават по-близки и добри,
защото Коледа е... но не и аз и ти.
Ние ставаме по-чужди и далечни
един към друг, нали?
Защото споменът живее в нас...

Помниш, нали, как двама безмълвни
крачехме по белия и пухкав сняг...
Как по това време на годината
се смеехме и мечтаехме пак и пак...
Как чакахме пролетта да събуди всичко,
да ни сближи, а тя... всъщност ни раздели.

Помниш ли... нашето време от годината,
с нашият сняг отразяващ светлината...
Помниш ли... как след кратката есенна раздяла,
Коледа неусетно ни бе събрала...
Помниш, нали? Затова мълчиш и
отминаваш с поглед във земята...
Защото знаеш ти, знам и аз -
няма го онова красиво чувство между нас...

С друга гледаш светлината на снега,
а със друг чакам аз пролетта...
На Коледа някога нова вяра се е родила,
а сега нашата любов, вярата наша умира...

По това време на годината...
                         помниш ли?...


12.`03г. на marmy, мъжът с най-красивите зелени очи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчево момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...