Nov 26, 2005, 6:07 PM

По това време на годината

  Poetry
1.2K 0 4
Дойде есента, а с нея и зимата, Господи,
това е нашето време от годината.
Това са нашите спомени, дошли с капещите листа от дърветата.
Нашите мечти валят
с белите снежинки...

Наближава Коледа и все повече спомени идват...
А вече с теб не се познаваме.
Нашето време от годината е,
а сякаш не се забелязваме...
И всички са с лица засмени,
само ти и аз мълчим,
защото спомени напират...
Това време на годината, ах, това време...
Хората стават по-близки и добри,
защото Коледа е... но не и аз и ти.
Ние ставаме по-чужди и далечни
един към друг, нали?
Защото споменът живее в нас...

Помниш, нали, как двама безмълвни
крачехме по белия и пухкав сняг...
Как по това време на годината
се смеехме и мечтаехме пак и пак...
Как чакахме пролетта да събуди всичко,
да ни сближи, а тя... всъщност ни раздели.

Помниш ли... нашето време от годината,
с нашият сняг отразяващ светлината...
Помниш ли... как след кратката есенна раздяла,
Коледа неусетно ни бе събрала...
Помниш, нали? Затова мълчиш и
отминаваш с поглед във земята...
Защото знаеш ти, знам и аз -
няма го онова красиво чувство между нас...

С друга гледаш светлината на снега,
а със друг чакам аз пролетта...
На Коледа някога нова вяра се е родила,
а сега нашата любов, вярата наша умира...

По това време на годината...
                         помниш ли?...


12.`03г. на marmy, мъжът с най-красивите зелени очи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчево момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...