По трудните пътеки

2 февр. 2012 г., 11:13

Поэзия » Другая

534 0 3

Аз вече имам истинска надежда,

опирам се на Твоите Слова,

че колкото и тежък да изглежда,

животът ни е дар за вечността.

Ще вкусваме и сладко, и горчиво,

ще преживеем хиляди неща,

които Ти желаеш да ги има,

за да усетим Смисъл след това...

И да пораства всеки ден душата,

да разпознава кръста от греха,

да има смелостта да продължава

и да заплаща скъпата цена...

Оставил си ни, Господи, навеки

живот във думи, призив за Любов!

И аз вървя по трудните пътеки,

но често падам...

в ...

твоя Благослов!

ruba (Руми Бакърджиева)

2012-02-04T23:32:26+02:00

Не вярвам в прераждането. Вечният живот е нещо друго.
Благодаря!
dunzi (Даниела Йорданова)

2012-02-02T11:30:43+02:00

Ако вярваме в прераждането...защо не и за вечността
Tomad (Тома Кашмирски)

2012-02-02T11:15:12+02:00

животът ни е дар за вечността. -> ?

но често падам...
в ...
твоя Благослов! -> ??