2 февр. 2012 г., 11:13

По трудните пътеки

718 0 3

Аз вече имам истинска надежда,

опирам се на Твоите Слова,

че колкото и тежък да изглежда,

животът ни е дар за вечността.

Ще вкусваме и сладко, и горчиво,

ще преживеем хиляди неща,

които Ти желаеш да ги има,

за да усетим Смисъл след това...

И да пораства всеки ден душата,

да разпознава кръста от греха,

да има смелостта да продължава

и да заплаща скъпата цена...

Оставил си ни, Господи, навеки

живот във думи, призив за Любов!

 

И аз вървя по трудните пътеки,

но често падам...

в ...

твоя Благослов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....