2.02.2012 г., 11:13

По трудните пътеки

711 0 3

Аз вече имам истинска надежда,

опирам се на Твоите Слова,

че колкото и тежък да изглежда,

животът ни е дар за вечността.

Ще вкусваме и сладко, и горчиво,

ще преживеем хиляди неща,

които Ти желаеш да ги има,

за да усетим Смисъл след това...

И да пораства всеки ден душата,

да разпознава кръста от греха,

да има смелостта да продължава

и да заплаща скъпата цена...

Оставил си ни, Господи, навеки

живот във думи, призив за Любов!

 

И аз вървя по трудните пътеки,

но често падам...

в ...

твоя Благослов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...