Ето, долините пълни с храсти,

дивите къпини там растат,

сочни са къпините и сладки,

а по висините, най – вирее мъх!

Ето там, и равнини просторни,

с клас изпълнени, с тръстика, със треви,

плодоносни и пустинни, или блатни,

а по висините, най – вирее мъх...

И горите ето, с китните поляни

с ранен цвят, със есенни листа

и безбройните дървесни великани...

А по висините? Най – вирее мъх.

И по – там ей, планинските гиганти,

високо - най, със белите глави

и тук орлите, засвидетелстват от малки:

по висините, най – вирее мъх.

Ех там! Прекрасни най – са върховете!

А е светът отгоре – разпростряна длан,

ала най - ниско стойте, та се извисете,

щом по висините - най, вирее мъх!