18.12.2019 г., 7:53

По висините най - вирее мъх

1.5K 0 0

Ето, долините пълни с храсти,

дивите къпини там растат,

сочни са къпините и сладки,

а по висините, най – вирее мъх!

 

Ето там, и равнини просторни,

с клас изпълнени, с тръстика, със треви,

плодоносни и пустинни, или блатни,

а по висините, най – вирее мъх...

 

И горите ето, с китните поляни

с ранен цвят, със есенни листа

и безбройните дървесни великани...

А по висините? Най – вирее мъх.

 

И по – там ей, планинските гиганти,

високо - най, със белите глави

и тук орлите, засвидетелстват от малки:

по висините, най – вирее мъх.

 

Ех там! Прекрасни най – са върховете!

А е светът отгоре – разпростряна длан,

ала най - ниско стойте, та се извисете,

щом по висините - най, вирее мъх!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...