Dec 18, 2019, 7:53 AM

По висините най - вирее мъх 

  Poetry » Landscape, Other
1127 0 0

Ето, долините пълни с храсти,

дивите къпини там растат,

сочни са къпините и сладки,

а по висините, най – вирее мъх!

 

Ето там, и равнини просторни,

с клас изпълнени, с тръстика, със треви,

плодоносни и пустинни, или блатни,

а по висините, най – вирее мъх...

 

И горите ето, с китните поляни

с ранен цвят, със есенни листа

и безбройните дървесни великани...

А по висините? Най – вирее мъх.

 

И по – там ей, планинските гиганти,

високо - най, със белите глави

и тук орлите, засвидетелстват от малки:

по висините, най – вирее мъх.

 

Ех там! Прекрасни най – са върховете!

А е светът отгоре – разпростряна длан,

ала най - ниско стойте, та се извисете,

щом по висините - най, вирее мъх!

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??