Ето, долините пълни с храсти,
дивите къпини там растат,
сочни са къпините и сладки,
а по висините, най – вирее мъх!
Ето там, и равнини просторни,
с клас изпълнени, с тръстика, със треви,
плодоносни и пустинни, или блатни,
а по висините, най – вирее мъх...
И горите ето, с китните поляни
с ранен цвят, със есенни листа
и безбройните дървесни великани...
А по висините? Най – вирее мъх.
И по – там ей, планинските гиганти,
високо - най, със белите глави
и тук орлите, засвидетелстват от малки:
по висините, най – вирее мъх.
Ех там! Прекрасни най – са върховете!
А е светът отгоре – разпростряна длан,
ала най - ниско стойте, та се извисете,
щом по висините - най, вирее мъх!
© Борислав Ангелов All rights reserved.