24 апр. 2009 г., 20:34

По вятъра 

  Поэзия
1232 0 22

                   По вятъра

 

Приплъзнаха се сенките на здрача.

Притиснаха се мислите в нощта.

Заспиващи надежди пролет чакат,

намерили утеха във съня.

 

Тежи ми времето от чакане.

Очите ми от взиране мълчат,

с целувките, изпратени по вятъра,

а устните от суша ме болят.

 

Избродих вече всички пътища.

Отдавна все към теб вървя.

Душата ми е само скитница,

а името - забравени слова.

 

Изпратих ти любов. По вятъра.

Отпуснаха се сенки в тишина.

Изми небето полъх кратък...

Нощта сега налива самота.

 

                 24.04.09

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??