По вятъра
По вятъра
Приплъзнаха се сенките на здрача.
Притиснаха се мислите в нощта.
Заспиващи надежди пролет чакат,
намерили утеха във съня.
Тежи ми времето от чакане.
Очите ми от взиране мълчат,
с целувките, изпратени по вятъра,
а устните от суша ме болят.
Избродих вече всички пътища.
Отдавна все към теб вървя.
Душата ми е само скитница,
а името - забравени слова.
Изпратих ти любов. По вятъра.
Отпуснаха се сенки в тишина.
Изми небето полъх кратък...
Нощта сега налива самота.
24.04.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
