По вятъра

Poetry

1.6K 0 22

По вятъра

Приплъзнаха се сенките на здрача.

Притиснаха се мислите в нощта.

Заспиващи надежди пролет чакат,

намерили утеха във съня.

Тежи ми времето от чакане.

Очите ми от взиране мълчат,

с целувките, изпратени по вятъра,

а устните от суша ме болят.

Избродих вече всички пътища.

Отдавна все към теб вървя.

Душата ми е само скитница,

а името - забравени слова.

Изпратих ти любов. По вятъра.

Отпуснаха се сенки в тишина.

Изми небето полъх кратък...

Нощта сега налива самота.

24.04.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aLmA_mUeRtA (Ив)

Лелеее...къде съм била, че не съм прочела тези бисерчета!!! Поздрави, Венци!!!

2009-09-01T18:14:10+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Хубаво е ! Някак близко и познато !
Тежи ми времето от чакане.

Очите ми от взиране мълчат,

с целувките, изпратени по вятъра,

а устните от суша ме болят.

2009-08-20T23:13:20+03:00
gerrda (Геновева Христова)

е това вече ми е любимо!

2009-08-06T04:42:45+03:00
Rilska-Iglika (Петя Борисова)

Ти я изпращаш с нежния полъх на надеждата,а тя те връхлита като ураган, когато най-малко я очакваш.

2009-07-20T15:15:34+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Много ми хареса, много!!!
БРАВО!!!

2009-07-10T22:41:42+03:00