7 апр. 2008 г., 12:15

По залезно...

1.7K 0 51

 

 

 

                                                      По залезно...

                                                      Кой ти каза,
                                                      че само
                                                      теб съм обичала...?
                                                      Луната ли...
                                                      тази вечна лъжкиня,
                                                      или онзи
                                                      залез-измамник,
                                                      пред когото 
                                                      нежни думи
                                                      все съм изричала...
                                                      Обичах живота
                                                      чрез тебе,
                                                      ах, как го обичах
                                                      и светъл, и мрачен,
                                                      отразен във очите ти...
                                                      обичах онези,
                                                      тихите вечери,
                                                      когато щастлива
                                                      до твоето рамо
                                                      заспивах...
                                                      И нощите,
                                                      топлите, нежните,
                                                      много обичах,
                                                      пълни с любов,
                                                      с мирис на люляк...
                                                      и самотата
                                                      обичах,
                                                      когато те нямаше,
                                                      теб чаках
                                                      и с нежност те мислех...
                                                      Та, кой ти каза,
                                                      че само
                                                      теб съм обичала...
                                                      по залезно,
                                                      точно преди тръгване...
                                                      Всичко обичах,
                                                      но само чрез тебе...
                                                      и за миг дори
                                                      не помисляй
                                                      да си тръгнеш ти... преди мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...