7.04.2008 г., 12:15

По залезно...

1.7K 0 51

 

 

 

                                                      По залезно...

                                                      Кой ти каза,
                                                      че само
                                                      теб съм обичала...?
                                                      Луната ли...
                                                      тази вечна лъжкиня,
                                                      или онзи
                                                      залез-измамник,
                                                      пред когото 
                                                      нежни думи
                                                      все съм изричала...
                                                      Обичах живота
                                                      чрез тебе,
                                                      ах, как го обичах
                                                      и светъл, и мрачен,
                                                      отразен във очите ти...
                                                      обичах онези,
                                                      тихите вечери,
                                                      когато щастлива
                                                      до твоето рамо
                                                      заспивах...
                                                      И нощите,
                                                      топлите, нежните,
                                                      много обичах,
                                                      пълни с любов,
                                                      с мирис на люляк...
                                                      и самотата
                                                      обичах,
                                                      когато те нямаше,
                                                      теб чаках
                                                      и с нежност те мислех...
                                                      Та, кой ти каза,
                                                      че само
                                                      теб съм обичала...
                                                      по залезно,
                                                      точно преди тръгване...
                                                      Всичко обичах,
                                                      но само чрез тебе...
                                                      и за миг дори
                                                      не помисляй
                                                      да си тръгнеш ти... преди мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...