По залезно...
Кой ти каза,
че само
теб съм обичала...?
Луната ли...
тази вечна лъжкиня,
или онзи
залез-измамник,
пред когото
нежни думи
все съм изричала...
Обичах живота
чрез тебе,
ах, как го обичах
и светъл, и мрачен,
отразен във очите ти...
обичах онези,
тихите вечери,
когато щастлива
до твоето рамо
заспивах...
И нощите,
топлите, нежните,
много обичах,
пълни с любов,
с мирис на люляк...
и самотата
обичах,
когато те нямаше,
теб чаках
и с нежност те мислех...
Та, кой ти каза,
че само
теб съм обичала...
по залезно,
точно преди тръгване...
Всичко обичах,
но само чрез тебе...
и за миг дори
не помисляй
да си тръгнеш ти... преди мене...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени