Apr 7, 2008, 12:15 PM

По залезно...

  Poetry » Love
1.7K 0 51

 

 

 

                                                      По залезно...

                                                      Кой ти каза,
                                                      че само
                                                      теб съм обичала...?
                                                      Луната ли...
                                                      тази вечна лъжкиня,
                                                      или онзи
                                                      залез-измамник,
                                                      пред когото 
                                                      нежни думи
                                                      все съм изричала...
                                                      Обичах живота
                                                      чрез тебе,
                                                      ах, как го обичах
                                                      и светъл, и мрачен,
                                                      отразен във очите ти...
                                                      обичах онези,
                                                      тихите вечери,
                                                      когато щастлива
                                                      до твоето рамо
                                                      заспивах...
                                                      И нощите,
                                                      топлите, нежните,
                                                      много обичах,
                                                      пълни с любов,
                                                      с мирис на люляк...
                                                      и самотата
                                                      обичах,
                                                      когато те нямаше,
                                                      теб чаках
                                                      и с нежност те мислех...
                                                      Та, кой ти каза,
                                                      че само
                                                      теб съм обичала...
                                                      по залезно,
                                                      точно преди тръгване...
                                                      Всичко обичах,
                                                      но само чрез тебе...
                                                      и за миг дори
                                                      не помисляй
                                                      да си тръгнеш ти... преди мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...