27 авг. 2014 г., 21:00

Победена от времето

557 0 1

Не казвай, че били демоде
тежкия грим и димящата цигара.
Не казвай, че се държа като дете.
Кажи го всъщност, така не изглеждам стара.

 

Не казвай, че не ми прилича,
и че съм жалка, в опит да отмъстя.
Не казвай, че вече никой не ме обича.
И без това си знам, че съм сама.

 

Не казвай, че времето няма да се върне.
Та аз живея само за този момент,
в който пак в принцеса ще се превърна
и някой ще поиска и мен.

 

Не казвай, че изпуснала съм влака.
Толкова пътници и гари преживях,
че себе си отнесох, докато го чаках.
Но надежда да изгубя не успях.

 

 

27.08.2014г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...