27.08.2014 г., 21:00

Победена от времето

556 0 1

Не казвай, че били демоде
тежкия грим и димящата цигара.
Не казвай, че се държа като дете.
Кажи го всъщност, така не изглеждам стара.

 

Не казвай, че не ми прилича,
и че съм жалка, в опит да отмъстя.
Не казвай, че вече никой не ме обича.
И без това си знам, че съм сама.

 

Не казвай, че времето няма да се върне.
Та аз живея само за този момент,
в който пак в принцеса ще се превърна
и някой ще поиска и мен.

 

Не казвай, че изпуснала съм влака.
Толкова пътници и гари преживях,
че себе си отнесох, докато го чаках.
Но надежда да изгубя не успях.

 

 

27.08.2014г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...