Aug 27, 2014, 9:00 PM

Победена от времето

  Poetry
560 0 1

Не казвай, че били демоде
тежкия грим и димящата цигара.
Не казвай, че се държа като дете.
Кажи го всъщност, така не изглеждам стара.

 

Не казвай, че не ми прилича,
и че съм жалка, в опит да отмъстя.
Не казвай, че вече никой не ме обича.
И без това си знам, че съм сама.

 

Не казвай, че времето няма да се върне.
Та аз живея само за този момент,
в който пак в принцеса ще се превърна
и някой ще поиска и мен.

 

Не казвай, че изпуснала съм влака.
Толкова пътници и гари преживях,
че себе си отнесох, докато го чаках.
Но надежда да изгубя не успях.

 

 

27.08.2014г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...