27 ago 2014, 21:00

Победена от времето

  Poesía
559 0 1

Не казвай, че били демоде
тежкия грим и димящата цигара.
Не казвай, че се държа като дете.
Кажи го всъщност, така не изглеждам стара.

 

Не казвай, че не ми прилича,
и че съм жалка, в опит да отмъстя.
Не казвай, че вече никой не ме обича.
И без това си знам, че съм сама.

 

Не казвай, че времето няма да се върне.
Та аз живея само за този момент,
в който пак в принцеса ще се превърна
и някой ще поиска и мен.

 

Не казвай, че изпуснала съм влака.
Толкова пътници и гари преживях,
че себе си отнесох, докато го чаках.
Но надежда да изгубя не успях.

 

 

27.08.2014г.
гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...