M1234567891 (Миночка Митева)
417 12707
1 нояб. 2013 г., 23:06

Побягна есента по билото високо 

  Поэзия
586 0 8

 

Побягна есента по билото високо

и в своя бяг ограби всичките листа,

подплаши птиците, съюзи се с вятъра

и затръшна плътно моята врата.

 

Под стряхата ми две гнезда сиротни

като шепи  на премръзнало дете,

очакват вятърът отново да се кротне

и слънце птиците пак да доведе.

 

Набъбна луната оттатък скалите,

с бяла мантия плътта си покри,

ще пирува тази нощ със звездите

с ледени пари, до първи петли.

 

В  душата  развилняха се халите,

отломват всеки спомен, всеки миг,

безпощадно разпиляни из дъбравите

пълзят в съня ми и надават вик...

 

Тази пъстра есен пак не ме подмина,

записа нещо тайно в моите коси,

в зениците надраска спомен за двамина

и се шмугна горда зад черните скали.

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Миночка, поздравления! Докосна ме дълбоко таи твоя есен!
  • Пакосница... но нейните графити, със сняг ще бъдат уставно покрити
  • Много неща ти е "надраскало" тайно моливчето на есента!
    Хубаво е, че си ги споделила с нас!!!
  • Есента е благодатен сезон, Миночка. Ако смяташ, че вече не харесваш и дори не забелязваш, както някога пастелното вълшебство, тогава не поглеждай навън /в огледалото/. Разтвори широко вратите на хамбара, наслади се на купчината златни ябълки /някои от които, може би са с лек, греховен аромат/, спомни си тяхната сочност, вкуса им... Сетне засити душата си с хляба, който сама си омесила и изпекла. Хляб, дошъл от посетите в теб семена... Колко много неща има в хамбара ти, Миночка! Опитай от всички, защото те са заслужено твои...
  • Есента е мой любим сезон и този стих я обрисува така, както съм я чувствала винаги. Много живо описание!
  • Браво!Бъди!
  • Аз пък те разбрах, какво искаш да кажеш! Поздрав, Миночка!
  • за коя есен говориш - тази вън или тази в теб?
Предложения
: ??:??