Побягна есента по билото високо
и в своя бяг ограби всичките листа,
подплаши птиците, съюзи се с вятъра
и затръшна плътно моята врата.
Под стряхата ми две гнезда сиротни
като шепи на премръзнало дете,
очакват вятърът отново да се кротне
и слънце птиците пак да доведе.
Набъбна луната оттатък скалите,
с бяла мантия плътта си покри,
ще пирува тази нощ със звездите
с ледени пари, до първи петли. ...