Побягна есента по билото високо
Побягна есента по билото високо
и в своя бяг ограби всичките листа,
подплаши птиците, съюзи се с вятъра
и затръшна плътно моята врата.
Под стряхата ми две гнезда сиротни
като шепи на премръзнало дете,
очакват вятърът отново да се кротне
и слънце птиците пак да доведе.
Набъбна луната оттатък скалите,
с бяла мантия плътта си покри,
ще пирува тази нощ със звездите
с ледени пари, до първи петли.
В душата развилняха се халите,
отломват всеки спомен, всеки миг,
безпощадно разпиляни из дъбравите
пълзят в съня ми и надават вик...
Тази пъстра есен пак не ме подмина,
записа нещо тайно в моите коси,
в зениците надраска спомен за двамина
и се шмугна горда зад черните скали.
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Миночка, поздравления! Докосна ме дълбоко таи твоя есен!
-
Пакосница... но нейните графити, със сняг ще бъдат уставно покрити
-
Много неща ти е "надраскало" тайно моливчето на есента!
Хубаво е, че си ги споделила с нас!!! -
Есента е благодатен сезон, Миночка. Ако смяташ, че вече не харесваш и дори не забелязваш, както някога пастелното вълшебство, тогава не поглеждай навън /в огледалото/. Разтвори широко вратите на хамбара, наслади се на купчината златни ябълки /някои от които, може би са с лек, греховен аромат/, спомни си тяхната сочност, вкуса им... Сетне засити душата си с хляба, който сама си омесила и изпекла. Хляб, дошъл от посетите в теб семена... Колко много неща има в хамбара ти, Миночка! Опитай от всички, защото те са заслужено твои...
-
Есента е мой любим сезон и този стих я обрисува така, както съм я чувствала винаги. Много живо описание!
-
Браво!Бъди!
-
Аз пък те разбрах, какво искаш да кажеш! Поздрав, Миночка!
-
за коя есен говориш - тази вън или тази в теб?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
