Побягна есента по билото високо

1.11.2013 г., 23:06 ч.

Поезия

5.0 / 4

673 0 8

Побягна есента по билото високо
и в своя бяг ограби всичките листа,
подплаши птиците, съюзи се с вятъра
и затръшна плътно моята врата.
Под стряхата ми две гнезда сиротни
като шепи на премръзнало дете,
очакват вятърът отново да се кротне
и слънце птиците пак да доведе.
Набъбна луната оттатък скалите,
с бяла мантия плътта си покри,
ще пирува тази нощ със звездите
с ледени пари, до първи петли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кречеталото
Заветът на Вапцаров

Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто и в бъдния пролетен ден. Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,...
Към рая

Сега съм само ехо на магьосник, завърнал слънцето от залеза изтлял. Осъмвам преродил се в чужд самот...
Огледало в душата

Тя е другата, зла, непокорна. Аз се будя, сънят ми се губи. Пише тя стих, след стих неуморно, с дъжд...

Още произведения »