Побърках се от болка...
Побърках се от болка...
Кръвта заля акордите...
И мрак, и лудост! Тишина!
Очите ми - бездънно мъртви
и черен облак от тъга.
Далечен, коридорно-празен вик
през глухата завеса димна.
Безжизнен и замиращ миг
наряза истината и отмина.
В ръцете ти умрях тогава,
а в миналото още пиша.
Безименна дойдох и те забравих.
Погълнах те и спрях да дишам.
В сълзИте Мракът се огледа...
И даже той остави ме сама...
Побърках се от болка и избягах,
а сЪлзите изтри ми Лудостта!
И кърваво e черното пиано...
Ръцете ми умиращо висят
на твоя врат и някак нямо
ЕДИНСТВЕНА да бъда ти мълвят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Единствена Все права защищены
