Aug 29, 2008, 7:17 PM

Побърках се от болка...

  Poetry
923 0 9

Побърках се от болка...


Кръвта заля акордите...
И мрак, и лудост! Тишина!
Очите ми - бездънно мъртви
и черен облак от тъга.


Далечен, коридорно-празен вик
през глухата завеса димна.
Безжизнен и замиращ миг
наряза истината и отмина.


В ръцете ти умрях тогава,
а в миналото още пиша.
Безименна дойдох и те забравих.
Погълнах те и спрях да дишам.


В сълзИте Мракът се огледа...
И даже той остави ме сама...
Побърках се от болка и избягах,
а сЪлзите изтри ми Лудостта!


И кърваво e черното пиано...
Ръцете ми умиращо висят
на твоя врат и някак нямо
ЕДИНСТВЕНА да бъда ти мълвят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...