29.08.2008 г., 19:17 ч.

Побърках се от болка... 

  Поезия
756 0 9

Побърках се от болка...


Кръвта заля акордите...
И мрак, и лудост! Тишина!
Очите ми - бездънно мъртви
и черен облак от тъга.


Далечен, коридорно-празен вик
през глухата завеса димна.
Безжизнен и замиращ миг
наряза истината и отмина.


В ръцете ти умрях тогава,
а в миналото още пиша.
Безименна дойдох и те забравих.
Погълнах те и спрях да дишам.


В сълзИте Мракът се огледа...
И даже той остави ме сама...
Побърках се от болка и избягах,
а сЪлзите изтри ми Лудостта!


И кърваво e черното пиано...
Ръцете ми умиращо висят
на твоя врат и някак нямо
ЕДИНСТВЕНА да бъда ти мълвят!

© Единствена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??