Почакай! Потърпи!
Почакай! Потърпи!
Не бързай! Мъничко поспри!
Нетърпелива не бъди!
Най-хубавото тепърва предстои!...
Може би така е?!
На изкушение такова
кой ще устои?
Кой би могъл бъдещето си
да знае? То само може да се гадае.
Себе си не мога да намеря,
макар да се търся непрестанно.
С природата си все сили меря,
но на себе си се чумеря постоянно.
Ех, природо, природо,
ти, природо човешка!...
Не искам да съм само
твоя грешка. Животът не е смешка!
Почакай! Потърпи!
Не бързай! Мъничко поспри!
Нетърпелива не бъди!
Най-хубавото тепърва предстои!...
Може би така е?!
Кой ли знае?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Попова Все права защищены
