Почакай! Потърпи!
Почакай! Потърпи!
Не бързай! Мъничко поспри!
Нетърпелива не бъди!
Най-хубавото тепърва предстои!...
Може би така е?!
На изкушение такова
кой ще устои?
Кой би могъл бъдещето си
да знае? То само може да се гадае.
Себе си не мога да намеря,
макар да се търся непрестанно.
С природата си все сили меря,
но на себе си се чумеря постоянно.
Ех, природо, природо,
ти, природо човешка!...
Не искам да съм само
твоя грешка. Животът не е смешка!
Почакай! Потърпи!
Не бързай! Мъничко поспри!
Нетърпелива не бъди!
Най-хубавото тепърва предстои!...
Може би така е?!
Кой ли знае?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
