Почерк
Разсъдък почнеш ли да губиш, провери
дали останал ти е почерк.
Ръката гладко по листа все още ли върви,
без думи ритъмът диктува ли ти своя прочит.
И щом от автентичен почерк
останали са някакви следи,
надежда някъде далече сочи
на разума отминалите дни.
април 2014
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Братан Все права защищены
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
