Почивен ден
Усещам мрак да идва,
пълзи със грохот ням,
стена около мен иззидва,
привиквам пак да бъда сам.
Изгубен е розетския ми камък,
разбит, в мостове чужди е вграден,
изчувствано изчезва в хладен пламък,
на огън, който няма да е споделен.
Днес замъкът ми ще почива,
затворих да почистя склада,
от кал, която щедро се излива,
поднасяна като награда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никодим Сертов Все права защищены
