Почивен ден
Усещам мрак да идва,
пълзи със грохот ням,
стена около мен иззидва,
привиквам пак да бъда сам.
Изгубен е розетския ми камък,
разбит, в мостове чужди е вграден,
изчувствано изчезва в хладен пламък,
на огън, който няма да е споделен.
Днес замъкът ми ще почива,
затворих да почистя склада,
от кал, която щедро се излива,
поднасяна като награда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
